Уикеда, групата която фенове, медии, критици единодушно смятат за лицето на успеха у нас и в чужбина в тези последни десет, особено трудни за бългаската авторска алтернативна музика години, е пред ново предизвикателство. Фронтмените Ерол /вокали, бас/ и Росен /китари/ преустройват групата по нов модел. Еретичното на първо четене решение, типичната за Уикеда брас-секция да бъде сменена с клавир, е вече взето, а съставът е наполовина нов. След като няколко години музикантите кръстосваха Европа в компания със Сашо Борисов /тромбон/ и Деян Драгиев-Даката /барабани/, пъвият понастоящем в Светльо&The Legends, а вторият упорито в Panican Whyasker, смяната на няколко тромпетиста и саксофониста, групата в момента е в четиричленен състав, отново допълнена с познати на българската сцена лица. На барабаните Владимир Георгиев – Попа /Контрол, КГБ, Конкурент и др./ и на пианото Ясен Обретенов – Яшата /Kaya, КГБ и др./ поемат да подкрепят Уикеда в новата посока.

  Stroeja.com ги намери на края на София по време на една от първите им репетиции в новата формация. Четиримата дадоха отговори на част от новите въпроси, които новата им схема провокира:


  Представете новите членове на групата! Как ги открихте и избрахте?

  Ерол: Новите членове са Владимир Георгиев, известен още като Владо-Попа – барабани, а на пианотото е Ясен Обретенов – Яшата.

  С Владо се знаем от самото начало на Уикеда. Приятели сме. Ние сме повлияни доста от Контрол, а както знаем той е първият, оригинален барабанист на Контрол. А Яшата го знаем ко Kaya. Покрай тази формация се запознахме, имаше една такава група. Всъщност, има ли я още?

  Яшата: “Критиците” трябва да кажат, те трябва да я съберат отново. И може би, отново, евентуално някой метър може да се събере.

  Ерол: Хаха, а сега свири в Root Souljah и Stand Up Comedians. И Уикеда. И така, след последното претрансформиране на групата, решихме така да пробваме. Да се развием нанякъде.

  Защо реално се наложи тази промяна? Какви са причините?

  Ерол: Според мен, мога да говоря за личните ми причини, на Росен може би са други, както и на останалите. Нали знаеш, всичко е субективно, както е казал Конфуций. Значи, Уикеда, по този начин, по който се наложи с брас стана като някаква институция. Почти нямаше подобни групи, такива пънк с брас, когато започнахаме. След това се появиха много. Някакси хората превърнаха Уикеда и в добрия и в лошия случай в мерило за всичко. Чел съм във форуми как определят даден стил като “между Уикеда и еди кой си”. Което, мен като музикант и творец, ме ограничава. В смисъл, започваш да се чувстваш длъжен да правиш това, което си правил, което са харесали в първия албум хората. Скучно става. Музиката е предимно за забавление.

  А с Даката – предишния барабанист – нещата тръгнаха в някаква посока, в която аз лично не се чувствах добре. Уикеда започна да прилича на някакъв нов Panican Whyasker. Брас така и не успяхме да намерим. Освен Сашко, който дълго време издържа на целия пънк. Не можахме да намерим такива хора, които да се включат активно творчески в групата, както бяха първите ни хора Мишо Йосифов и Владко Карпаров. Защото те бяха наистина тогава активно включени в правенето на парчетата, в аранжиментите, в цялата концепция на групата. След това се получи така, че идваха различни тромпетисти, тромбонисти и тн., които свириха старите парчета. Не успяхме да намерим хора, с които да създадем нова концепция за Уикеда, нови парчета. Дойде от само себе си. С Росен отдавна сме си говорили, че искаме да пробваме нещо по-различно. Явно с брас много тегава стана работата.

  Не искаме просто да имаме гост-музиканти, а ако е група, да е група. Както са Металика.

  Росен: И за мен това е основната причина. Смятам, че другите не са толкова важни.

  Ще има ли промяна в стила? Каква?

  Росен: Не знам. Нанякъде с пиано.

  Ерол: 26 килограма... тежи тази Ямаха.

  Новата посока засега се очертава интересна. Тези парчета като “Боби”, “Мариана”, “Че Гевара” и тн. с явно изявени теми на брас малко странно се получават. Обаче пък, от друга страна е голямо предизвикателсво. Наясно съм, че е рисковано начинание, но това ми връща тръпката към първите ни години, когато почвахме и правехме нещо, което не е правено. Сега пак също правим нещо, което не е правено – “Уикеда без брас!”. Кой го е правил това? Никой! Ххаха...

  По-добре, за мен лично като музикант, да правя нещата така, както се чувствам добре с тях. Или другият вариант е да се хванеш някъде на работа – в завода. Иначе, изгуби ли се тръпката, предизвикателството – няма смисъл. Има много примери, да не ги изреждам, че ще се обидят хората. Ролинг Стоунс и те са яки.

  Росен, Владо: Яки са, яки са.

  Ерол: Е, но ние сме млади да ставаме Ролинг Стоунс и да обикаляме като звезди планетата.

  Разкажете за новите парчета. Някои от тях се появиха в радио-ефира, въртим едното в Строежа. Има ли някаква изградена концепция вече около тяхното представяне и реализиране?

  Росен: Чисто като факт парчетата се появиха в ефира след като трябваше да отида на едно интервю в Z-Rock и трябваше да пуснем нещо ново. Държим да кажем, че те са все още в демо вариант. Ерол ги е записвал и свирил сам.

  Ерол: Това беше от проекта Guava Jelly. Сега правим едно от парчетата от този проект и добре звучи. Първият ни концерт в новия състав беше в Прага преди няколко дни и това парче се получи добре.

  Владо: Просто публиката го прие като парче, което сякаш е свирено от дълго време по концерти.

  Ерол: “6-ти Юли” се казва. Направихме и един ремейк на една стара песен, която се нарича “Нощен влак”. Тя беше диско, сега е в по-пънк вариант. Търсим да направим някой от по-непознатите парчета на Уикеда за да стане по-интересно. Свирим и хитчетата, хахах...

  Мислехме идея за клип, но не знам дали е времето да говорим за него. Клипът се казва “Някой кара колело”, хааха, към “6-ти Юли”. Идеята е да е мулти-култи клип. Да намерим жени – азиатка, мулатка, индийка и блондинка, които да карат колело. Много е секси.

  Още са пресни нещата, все пак сме от две седмици група.

  Как мина първият концерт?

  Ерол: Трудно. Докато тръгнем, защото все пак имахме две седмици за репетиции. Но оттам нататък нещата станаха добре. Публиката бе доволна. Изпратиха ни с овации, както се казва.

  Трудно е да си представим Уикеда без брас-секция, все пак! Как ще компенсирате това и по какъв начин ще изпълнявате старите си парчета в такъв случай?

  Ерол: Не се стремим да изсвирим брас-а по този “хитър-петърски” начин със синтезатор, казано на музикантски език. В смисъл, да се опитаме да повтарям брас-а с клавир и да мъчим Яшата. Ще стане тъпо.

  Яшата: Наблягам на по-карибските моменти – акордеонче, меримба, флейта, някоя струнка като вкарам, цигулка да речем, хаха...

  Ерол: Хахха... По-скоро да направим да звучат по нов начин парчетата. Не знам доколко успешно ще бъде, но така или иначе ще се опитаме да го направим. Ще вървим напред.

  Няма идея да има музикант, който да изпълнява физически тази функция, свързана с брас?

  Ерол: Не, не търсим такъв човек. По-скоро е важен човек, който да се включи креативно творчески в работата. Наясно сме, че не можем изведнъж да отречем тези парчета, защото те все пак са хубави – “Боби”, “Мариана”. Готини парчета са. Мисля, че могат да звучат добре, базирани и на акордион. При добрите песни, както и да ги свириш, те си звучат. Сигурно ще има недоволни и обидени, но за мен е по-важно да се чувстваме добре като творим.

  Поддържате ли добри отношения с вече бившите членове на групата?

  Росен: Сашко поздравих наскоро за рожденния му ден. Разчатихме се.

  Ерол: Аз също излизах също със Сашко в едно столично заведение. В добри отношения сме. С Даката не съм се виждал, но все пак сме големи хора. Не мога да отрека, че имаше напрежение в последните ни свирения, особено. За мен лично, работата беше там, че спряхме да се погаждаме творчески в групата. Не като хора - това да го оставим – примерно различни харектери и тн. Не са личностни различията. По-скоро творчески – не можахме да стигнем до единна концепция за това как групата трябва да звучи по-нататък. А то това е най-важното за една група. Не сме се разделяли с грандиозни скандали. Не е имало и като някакви – с усмивки, “нека да останем добри приятел”. Но не е имало да се изпотрепем и да не си говорим. Ако се засечем, винаги ще се поздравяваме.

  Какво ви предстои в близко бъдеще? Смятате ли да правите скоро ново турне в чужбина?

  Росен: Засега, освен това в Чехия преди седмица, може би до края на годината други подобни участия няма да има. Вероятно догодина – на Запад или на Изток, не знам. Има идеи за Русия, но малко е сложно за момента.

  Владо и Яшата, как се чувствате в новата група и в компанията на Ерол и Росен?

  Владо: С Ерол сме говорили отдавна. Той каза, че има идеи да пробва нещо ново и попита дали съм съгласен. Обади ми се преди три седмици. Естествено, Уикеда винаги съм ги харесвал. Сега се осъществява желанието ми да свиря с тях. Отношенията ни са прекрасни. Разбираме се доста добре, още не сме се били, но ще видим, хаха.

  Яшата: Интересно ми е, защото Уикеда винаги съм ги свързвал с едни такива остроумни идеи, като някои думи, например. По време на разговор започвам да си използвам определена дума, да си я репийтвам. Сега пък хептен се събрахме на четири очи и започнахме да си ги въртим тези идеи помежду си.

  В какви групи сте свирили преди и участвате ли в други проекти, освен в Уикеда, в момента?

  Яшата: Предполагам, че всеки един музикант е редно да върти по няколко тави, поне на тази територия, българската, ако иска наистина да се изхранва по някакъв начин. Свири се и продължава да се свири, нека, пак казвам, "критиците" да се произнесат.

  Освен в Уикеда къде свириш в момента?

  Яшата: Root Souljah, Stand Up Comedians. Има участия, намират се, свири се. Не давам приоритет на някоя от трите групи, в които участвам. Всяка си има стил. Тук в Уикеда се чувствам добре в някакви ска, латино - стилови насочености, които удовлетворяват духовната ми същност.

  Владо: Аз съм свирил в доста групи. С Уикеда ми е много приятно. Свиря и с още една, която се нарича Ariels. Но това е клубна група без авторски песни. Там си е за забавление. С Уикеда нещата стоят по друг начин. Изискванията ни са такива, че искаме да творим и да правим хубави нови парчета. Това е най-доброто. Най-добре се чувствам, когато творя. Кавъри всеки може да прави – вадиш го, изсвирваш го - то е готово, измислено.

  Какво ви е мнението за Уикеда като хора, които са следили техните изяви през годините отстрани?

  Владо: Знам ги от самото им създаване. С Ерол се запознахме покрай Кольо-Гилъна. Тогава свирих в КГБ. Яшката също е свирил там известно време.

  Ерол: Да, пропуснахме да споменем, че двамата свириха в КГБ.

  Владо: Когато сме се засичали по концерти, винаги ми е било приятно да отида при тях и да си правя лафче, че с някой други хора ми е скука. Изкарвали сме си добре. За мен е удоволствие, че Ерол ми предложи да свирим заедно.

  Яшата: Аз не съм чак толкова поклонник на имената, доколкото на приятелските основи, които движат нещата. Имената са си имена.

  Благодаря ви! Успех!


За Stroeja.com - Мартин Михайлов
20.10.07.